нефритени яйца и Ана

Анна: “Започнах да обичам себе си, като казвам ДА на всичко което излиза от мен”

Интересът ми към сексуалността е от най-ранна детска възраст. Бях буйна, непокорна и своеволна и в много ранна възраст започнах да водя сексуален живот. Тогава не подозирах че нанасям такава огромна щета на женствеността си. На 16г възраст бях изнасилена и в този момент намразих факта, че съм жена. Всичко свързано с женствеността носеше болка за мен и затова започнах да го отричам. Бях наранена, а за мен в този момент това означаваше че и аз трябва да наранявам. Преминавах от една краткотрайна сексуална авантюра към друга. Докато играех ролята на безчувствената кучка, която използва мъжете за секс, нещо много дълбоко в мен крещеше и молеше да бъде пощадено. Една много нежна част в мен ридаеше. Но аз продължавах с бясна скорост, да разсичам себе си и всеки който се осмеляваше да ми подаде ръка, да ме прегърне и обича.

Преди години попаднах “случайно” на един курс по медитация и през цялото време единственото за което се сещах бяха всички мъже които ме бяха докосвали някога. Къпех се всеки ден, а те отново идваха в спомените ми и покварваха сърцето ми. Излязох от курса твърдо решена че няма да позволя на никой мъж да ме докосне, ако не чувствам, че съм в дълбока връзка с него. Времето на еднократните преживявания беше свършило. Измина 1 година и 8 месеца и аз усещах колко много енергия имам, малкото дяволче шушнеше в ухото ми, че трябва да намеря някой за “да освободя напрежението”. Тогава разбрах, че ако не поработя върху необуздания си сексуален нагон ще попадна в същата клопка. Отново съдбата ми подаде ръка и приятелка ми препоръча семинар за древните даоистки практики с Мариела Таскова. Тя ми вдъхна доверие и увереност в силата и потенциала на женското тяло. След 2 седмици си взех и първото нефритено яйце. Още си спомням красивата кадифена торбичка в която ми го доставиха и усетих че и аз съм като това кадифе – нежна и чувствена. 

Започнах да спя с яйцето и да правя кратки упражнения през два, три дни. В самото начало нямах никакво усещане, а вагиналните мускули бяха напълно безчувствени. Не усещах никакви физически признаци на подобряване и бях започнала да се отчайвам. Тогава се влюбих в един  по-млад от мен мъж. Нещата между нас се развиваха доста бързо, а аз треперех от страх да не би да прецакам нещо като му кажа че не мога да спя с него ей така. Продължавах да практикувам с нефритеното яйце и все по често се вслушвах в тихият и плах гласец в мен, въпреки страха че ще бъда отхвърлена, неприета, необичана. Започнах да усещам собствения си ритъм, придобивах увереност че нещата трябва да ги направя точно така и това е моят уникален начин. Ако някой отвън очакваше нещо друго от мен или ме караше да бързам, а моят ритъм в момента беше бавен – уважавах този вътрешен глас.  И придобивах все по-голяма увереност защото казвах ДА на нежния и любящ глас в мен, защото се вслушвах в него и му давах възможност да бъде смел, давах му пространство да расте.

Един ден медитирах  с яйцето, и силно чувство на тъга и безизходица, нахлуха в мен. И тогава осъзнах. Не ставаше въпрос за обидата, за онези които се бяха държали зле с мен и не зачитаха жената в мен. Ставаше въпрос за моето лично щастие. Исках ли да бъда щастлива или не? Вярвах ли че заслужавам да изживявам живота си с усмивка? Как исках да премина през живота? Правех го единствено и само за себе си! Никой друг нямаше силата и възможността да го стори. Не след дълго младият и буен мъж си тръгна от мен. За първи път в живота си не плаках след раздяла. Чувствах че съм победила собствените си демони и съм се преродила.

Усетих как с всеки изминал ден бавно се обръщам към себе си, видях раната и зейналата дупка от която така дълго бягах. Нямаше никакъв мъж в живота ми, но аз вече знаех че това което така ме бе наранило в миналото, бе моята сила в настоящето. Бягах от собственото си щастие, бягах от любовта, бягах от нараненото си сърце. Реших да продължа напред и израствах благодарение на тези които ме бяха наранили, те бяха същите които ме предизвикаха да израстна, да изплувам над болката и да се чувствам красива жена. Често по време и след упражненията с нефритеното яйце, изпадах в силни емоционални състояния. Чувах ранената вълчица виеща в мен. Чувствах се виновна, за миналото и за сегашните състояния в които изпадах. Понякога умишлено не пипах яйцето със седмици, плачех и се затварях с дни в себе си, но след силните трусове се вършах към практиката с яйцето. Бях подтиснала много емоции в себе си и напълно осъзнавах, че трябва много търпение и постоянство за да започне раната да заздравява.

Постепенно спрях да се взирам в това мое несъвършенство, спрях да мисля за себе като за някой, който има проблем. Всичко беше окей! Всички мои недостатъци бяха украсата в моят живот, цветовете на моето дърво. Започнах да допускам, че не съм виновна за всичко което се е случило, че нещата са отминали и не е нужно да нося този товар. Вслушвах се в гласа си и чувах себе си, когато трябваше да говоря пред хора. Дъхът ми секваше, но аз все пак казвах истината, такава каквато е за мен в дадения момент. Много от отношенията ми с роднини и близки приятелки станаха  солидни и основани на доверие и искреност. Помирявах се с майката в себе си, с рода, с роднините, с инстинктивната си природа.

Самочувствието и себеприемането растат всеки ден. Започнах да обичам себе си, но не ей така на думи, а като казвам ДА на всичко което излиза от мен. И сега с увереност бих заявила че тъгата и болката имат право да съществуват, а от тях се ражда чистата любов към собствената ни същност.

С нежна любов Ви прегръщам

Анна

Заяви сега своето нефритено яйце - лесно и без регистрация

и се възползвай от безплатна доставка

Получавай нашите статии за интимно и сексуално здраве безплатно на твоята поща!

Ние ценим личното ви пространство и никога няма да го нарушим.