Гледаме се в огледалото.
Виждаме нещо и го оценяваме.
И тази оценка не е просто оценка на моментното…
Тя става прогноза за бъдещето.
Ние не осъзнаваме как с думите и мислите към самите себе си:
* влияем на своето самочувствие
* подаваме програма на клетките ни как да работят
* влияем дълбоко на своето тяло – много по-дълбоко, отколкото съзнаваме. Много по-дълбоко отколкото влияем с храна или спорт.
* определяме как ще се чувстваме в своя храм, своята физическа форма. И съответно какво ще излъчваме навън.
* създаваме почва за здраве и младост или обратното.
Какво се получава най-често?
Не харесваме тялото си. Всеки ден му даваме своята малка или голяма доза “нехаресване”. То разбира едно – не съм добро, не съм красиво, не съм дойстойно за любов. И изпълнява…. Така на следващия ден, следващия месец и следващата година имаме тяло, което не е добро и красиво според нашите критерии, и засилва усещането, че “не е достойно за любов”. И ние наред с него.
Някои от нас се опитват да излязат от това като започнат хранителен режим, вземат решение да се отдадат на редовен спорт. Понякога и това не помага особено (изпитвала съм го).
Понякога слава Богу става. Ако сме наистина стриктни – резултати ще имаме с доста голяма вероятност. Но…
Какво става, ако за малко спра?
Какво става, ако реша да не съм постоянно в този или онзи режим?
Тялото брутално и бързо ни напомня за рамката, в която сме го вкарали. А именно:
“Ти си красиво, само докато аз правя точно това и точно онова.”
То наистина е наш голям приятел. Прави точно това, което му подаваме стриктно! То не реагира на вашето
“Хайде, да му се не види, стани красиво и слабо… защо не ме слушаш, не чуваш ли какво искам от теб!!!”
То реагира на вашето:
“Аз не те харесвам. Ти не си достатъчно добро.”
И изпълнява.
От този омагьосан кръг се излиза по един простичък начин – задаваме му ново послание, ново отношение, нова програма…на любов тук и сега.
Тогава не просто и храната и спортът действат в пъти по-ефективно. Те стават удоволствие, а не условие и задължение.
Тогава интуитивно усещаме каква храна иска тялото ни, и каква вече не му е така нужна. Тогава то избира какво движение копнее, и взема най-ценното от него. Вместо да му налагаме според това “къде се хабят най-много калории”.
И най-вече – отпада нуждата от строги граници. Нуждата от строги правила, за да изглеждаме добре е признак само на едно – не-здраво тяло, тяло, което не е обичано.
Всичко това осъзнах не от четене… а от личния си опит.
Най-доброто, което можем да дадем ня тялото си е нашата ЛЮБОВ. Тогава всичко започва да се случва различно…
Автор: Силвия Матеева
Ако написаното ви е харесало, може да прочетете и интервюта със авторката:
„Има път за всяка жена да живее с усещането, че е съвършена богиня“
Жената, която се влюби в мъж, сияе няколко месеца. Жената, която се влюби в себе си – цял живот!
Получавай нашите статии за интимно и сексуално здраве безплатно на твоята поща!
Ние ценим личното ви пространство и никога няма да го нарушим.