Проклятието на пазената тайна

За нас, жените, които скриваме болезнените моменти и не ги споделяме с никого…

 

Умеете ли да пазите тайна?… А да пазите тайна от собственото си тяло?

Имате ли доверие на близките си и любимия?

Чувствате ли се защитени и сигурни?

Мили дами, като фини и нежни създания на природата, които сме тук, за да трептим в багрите на любовта, често оставяме неизказани събитията или отношението, които ни нараняват. Ние не обичаме да търсим сметка за причинената ни мъка и предпочитаме да си премълчим, когато бъдем засегнати. Вярваме в хармонията и независимо от темперамента си… в тежките моменти избираме да запазим мира около себе си, като преглътнем или скрием истината за наше травматично преживяване. Това е нашата велика дарба, но и проклятие.
Какво се случва с нас?
Проклятието на пазената тайна е нещо също толкова лично, колкото и причините да изберем този ход. То се отразява на нас. Проклятието засяга нашето тяло и нашата ценна женска енергия. Когато скрием и изберем да не споделяме с други нещо, то не изчезва – напротив, загнездва се в душата ни и започва да гние. Процесът на „гниене“ може да е свързан с нестихващ вътрешен диалог, самообвинение, натрапчива мисъл, физическа болест. Колкото по-голяма е тайната (колкото по-значимо е събитието за нас) или колкото по-дълго е пазена тя, толкова по-големи са пораженията. Съпротивата ни да изкажем истината за чувствата и събитията, влиза в остър конфликт с естественият порив на истината да излезе навън. Този конфликт точи от енергията ни, като блокира всички процеси на привличане, защото имаме усещането, че отвътре сме преизпълнени. Такива сме. Но не и с живителна сила, а с гниеща пихтия, която няма да роди нищо добро, колкото и енергия да хвърляме в самоубеждаване за нейната незначителност.
Родовата тайна:
Сигурно сте чували за родовите тайни, а знаете ли колко силно е влиянието им върху здравето на всяко следващо поколение? Това са тежки травматични събития случили се в рода ни поколения назад, но по една или друга причина са били скрити тогава. В бъдеще може да се споделят слухове за тях, но нищо не е сигурно, а дори и да е, събитието остава забулено в мъгла. Това се предава като травма във всяко следващо поколение, а проявата е в привличане на определени типажи хора в живота ни, повтарящ се проблем или наследствена болест. Когато затворим в себе си нещо, то променя енергията ни до клетъчно ниво, защото ние знаем, че е там, а смомена се връща ненадейно. Ние изпитваме страх, несигурност и това се запечатва във всяка наша клетка. От тези същите клетки ние създаваме децата си и им предаваме нашето познание и опит, а когато в тях е заложен страха от признание и разкритие, децата ни растат с чувство за малоценност и незначителност, а понякога и боледуват.
Тайната от любимия:
Ако любимият за нас мъж ни наранява, но ние не споделяме чувствата си с него, то скриваме своята травма. Често се дистанцираме и разделяме, без ясно обяснение. Връзката обаче не се разрушава така лесно дори партньорите да са физически разделени. Тези неизказани чувства остават в нас и търсят начин да бъдат разкрити. Понякога теглото на този тип тайни е толкова тежко, че ни е трудно да заченем или износим своето дете. Понякога се саморазрушаваме с болести на женските органи като пролапс, кистозни яйчници, миома, безплодие, рак. Защото това е областта, в която ние съхраняваме и отглеждаме в себе си всичко. През женските органи ние се свързваме със земята и черпим от енергията и и пак от там се прочистваме. През този филтър преминава всичко в живота ни и ако не умеем да се освобождаваме – теглим тежко бреме. Много по-тежко от всяка последица, която бихме изпитали на гърба си ако споделим, изкажем и потърсим правото да бъдем честни.
Какви са причините:
Истинската причина да скрием нещо от света и най-близките си, дори любимия е, че изпитваме страх и несигурност. Нямаме изградена среда на доверие и живеем в страх от отхвърляне. Премисляйки обаче всички зловещи сценарии за реакция от другите, трябва да бъдем убедени, че никой от тях няма да е толкова унищожителен за нас, както премълчаването. Назовавайки с точните думи всяко наше преживяване, ние признаваме правото си да бъдем всичко, което изпитваме. Така се свързваме с идентичността си във всичките и емоционални измерения. Не е грешно да бъдем изплашени, когато ни нараняват, не е грешно и да се гневим и да изпитваме слабост… Не сме сбъркани, когато не знаем верният ход и имаме нужда от помощ. Не сме виновни ако потърсим сметка – виновни ще сме ако не заставаме зад себе си… Пътят е много труден, особено за жените, които сме свикнали да поемаме цялата отговорност на плещите си. За нас е трудно да признаем, че сме изгубили контрол или вината за болката ни е в другиго. И не, понякога другите не са огледало на нас – те са огледало на моделите, които са изградили усещането ни за свръх отговорност… Неусетно сме приели ролята на вечно държащата юздите… и преглъщащата всички болки.
Истината е, че на никого нищо не спестявате, защото вселената е изградена, за да разкрива всичко скрито. Освободете телата си и дишайте. Позволете на енергията и събитията да протичат през вас без да се задържат, защото циркулацията е белег за живот! Хората не случайно са в живота ни – те имат цялата сила на света, за да понесат всичко произтекло от техните действия. Изправете се срещу тях и говорете с открита душа – процесът на движение във вас ще раздвижи и тяхната енергия, а това е смисълът и избавлението. Ако вече имате болест на женските органи или имате трудност да заченете.. Помислете в кой момент от живота си сте премълчали мъка или сте се нагърбили с чужда отговорност, защото точно в този момент сте разрушили средата си на доверие. Среда, която градим с близките и любимите и която ни позволява да се развиваме. Тя не се разрушава с истината. Дори истината да предизвика емоционални сътресения, тя няма да разруши истинската среда на доверие независимо дали другите останат до нас. Душите ни ще са със здрава връзка – винаги.
Практика за освобождаване и изграждане на доверие:
Тази практика се прави интуитивно. За да бъде наистина успешна е добре да работим с йони яйце от Аметист. Той създава истинска връзка с мисловните ни процеси и зарежда тялото ни със сигурност.
1. Останете със себе си, с мислите си, със чувствата си и опитайте да назовете ясно своята травма и болка. Пример: „Направих спонтанен аборт и много страдах, защото бях сама. Не получих подкрепа и скрих от любимият си всичко, защото ми беше изневерил и аз му нямам повече доверие. Не се чувствам сигурна и защитена. Страх ме е!
2. Настанете се удобно и вземете своето яйце от Аметист. Започнете упражнения на Кегел, като регулирате дишането си. При всяко стискане на йони яйцето, усещайте прилив на доверие, който то излъчва. Повтаряйте си, че през тази връзка, вие изграждате истинска доверие с мъжете в живота ви. Както яйцето те са твърди в позицията си до вас, и както Аметиста – те ви разбират, подкрепят и защитават винаги.
3. След упражненията намажете тялото си с ароматен крем или масло, като си повтаряте, че винаги, както в този момент ще заставате зад себе си с грижа и любов.

 

Къде е силата на жената? В свободата да показва автентичната си същност. Позволете си да бъдете истински жени, да изразявате своите чувства и емоции, да оставяте уязвимостта ви да личи!

 

Автор: Моника Господинова

Получавай нашите статии за интимно и сексуално здраве безплатно на твоята поща!

Ние ценим личното ви пространство и никога няма да го нарушим.