красива жена

Просто жена

Просто жена

 


Младата сърна беше родила наскоро – прекрасна рожба, която даряваше с много любов. В голямото ѝ  сърце има място за още и скоро след като се възстанови от раждането, закопня за ласки. Искаше да дари нейния любим с такива, да го гушка, да се прегръщат и целуват…

Една топла вечер сърната приспа по-рано детенцето си. Тялото й копнееше за любов – показа на любимия, че го желае и отиде да се приготви. Сърна ли бе преди това, жена ли – не беше ясно, но скоро тя се преобрази неузнаваемо… Изкъпа се нежно, намаза си тялото с благоуханни специално подбрани масла, сложи по-предизвикателен грим,  облече тялото си с купено специално за случая червено бельо, бавно и с удоволствие обу нежни високи чорапи. Все едно беше на сцена и целият свят бе вперил поглед в нея…

Вложи цялата си енергия и събуди сексуалността си. Докато се приготвяше, пулсът ѝ се учести, усещаше отдавна забравено вълнение. Погледна се в огледалото и се изуми от себе си! Беше се превърнала в змия – грациозна, женствена, готова за изкушения!

Пристъпи към нейния Лъв. Той гледаше телевизия. Започна да го гали много, много нежно, вкарваше цялата си любов в тези докосвания. Тя знаеше, че той също от много време не беше правил любов и мислеше, че я желае.

Отначало той ѝ махаше ръката, но тя действаше бавно и търпеливо, не искаше да го насилва. На една реклама той я погледна. Миг преди това тя беше уверена – с цялото великолепие на любовница, готова да му се отдаде напълно – всяка една част от нея усещаше скорошното удоволствие. Той ѝ каза:

– На какво си се направила? Приличаш на курва…

 Остър нож я прободе ниско в корема, дръпна се, сви се, за секунди повехна… избяга в другата стая, разплака се, болката не спираше и не спираше… По едно време се погледна в огледалото – видя се с размазания грим, червеното бельо, високите чорапи – и осъзна срама си.. Захвърли всичко, с което беше облечена, взе душ, търкаше яростно тялото си, искаше водата да отмие всичко от нея… Облече нощницата си за кърмене, легна си. След малко при нея влезе Лъвът – още по-горд от всякога, сериалът беше свършил.

Надигна нощницата, грубо я погали и поиска да я обладае, тя се остави, толкова много беше объркана, уплашена и засрамена… Накрая готов, потен и доволен от себе си ѝ каза: “Все още ставаш за секс.”, плясна я по дупето и гордо по Лъвски отиде да спи в другата стая. Тя остана сама в тишина и с болката си. Бяха я учили да се справя задължително сама с всичко и тя се хвана в ръце, взе лопатата на отчаянието и погреба навътре, много навътре и на тъмно в себе си всичката мъка, която изпита, заедно със змията…

 

Ева черната - Моника Господинова

“Ева черната” – Моника Господинова

Пътуваше в такси – тъжна, самотна, без вяра – минали бяха години, беше оставила лъва и бе тръгнала напред, но виждаше само тъмнина, усещаше се изгубена. Чу познат звук: съобщение на месинджъра. Кой ли беше?  Погледна го и видя, че неин колега от друг град, когото не бе виждала от години, й пожелаваше приятен масаж. Стана ѝ странно.

Отвори съобщението, за да го види цялото: беше ѝ купил ваучер за масаж и ѝ го подаряваше… Тя се почувства много объркана… забушуваха мисли в глава ѝ, изскочиха стари спомени, разплака се…

Трябваше ѝ известно време да свикне с мисълта, че мъж може да подари – ей така, без нищо – нещо на жена?… Подаръците не идваха ли само, ако си ги заслужиш? Така казваха и родителите ѝ, и бившият ѝ вече съпруг често го повтаряше…

Беше ли дала нещо на този мъж? Той искаше ли нещо от нея? Какво трябваше да му даде в замяна? Гласът от детството ѝ боботеше: не може да получиш удоволствие ей така, без да дадеш нещо….

Минаха доста дни, докато случката отлежи в главата ѝ . Накрая тя събра смелост и записа час за масаж – избра релаксиращ. Трепна нещо в нея, защото разбра, че масажът ще бъде направен от мъж. При жени масажистки се събличаше по бикини, а сега пред мъжа как ще легне почти гола – тя, родила деца и нямаща смелост дори да си погледне голото тяло в огледалото… Отново усети силно срама…

На инат се напъна, изкъпа се, опита се да се настрои. Тръгна уплашена. Масажистът я посрещна с топла, блага усмивка, покани я в студиото и ѝ каза да се нагласи, той щял да изчака навън. Тя попита твърдо, зад което едва прикриваше уплахата си:

– Без сутиен, нали?
– Да, без сутиен. – кротко отговори той и излезе.

Тя се съблече, легна по гръб, той я покри внимателно с топла кърпа. Върху хавлията той направи няколко меки движения, за да свикне тя с присъствието му и започна масажа… Тя беше напрегната. Разумът ѝ казваше, че трябва да се отпусне, но тялото не я слушаше… а масажистът я докосваше толкова меко, уважително и нежно, отнасяше се към тялото ѝ като към Богиня!  

Постепенно тя разбра, по-скоро си позволи да усети… Никой не я беше докосвал така – нито баща ѝ, брат ѝ, сети се за всичките си любовници – никой! Дори и тя самата не се докосваше така… беше погребала правото си да изпитва нежност дълбоко навътре и го беше забравила. И постепенно се сети, и повярва за изконното си право да получава удоволствие, както и че може да се довери на мъж.

Вяра, подарена ѝ от мъж и събудена от друг мъж! Единият – далеч, другият – непознат…

По-късно в таксито шофьорът я погледна ѝ и каза:

– Вие може би сте доктор? Само докторите имат такива изящни ръце!

Тя го погледна смело в очите – беше я возил и друг път, но никога не бяха разговаряли – и отвърна:

– Не, не съм доктор.

А на душата си каза: просто съм жена!

 

Посвещава се на мъжа, подарил масажа, и на всички мъже, които умеят да видят и почетат змията отвъд привидното за очите.

 

Юлия Белева

За нефритените яйца

Заяви сега своето нефритено яйце - лесно и без регистрация

Получавай нашите статии за интимно и сексуално здраве безплатно на твоята поща!

Ние ценим личното ви пространство и никога няма да го нарушим.